Сапатистите отбелязват 30 години от въоръженото си въстание в южно Мексико
ОКОСИНГО, Мексико (AP) — Членове и поддръжници на сапатисткото местно бунтовническо движение отпразнуваха 30-ата годишнина от краткото им въоръжено въстание в южно Мексико в понеделник, дори като техен социалната база ерозира и насилието, подтикнато от наркокартелите, навлиза в тяхната територия.
Стотици се събраха в отдалечената общност на Долорес Идалго през предходните дни, за да отбележат събитието. Около 1500 млади сапатисти, носещи униформи — черни балаклави, зелени шапки и червени забрадки — стояха във формация, слушайки речи рано в понеделник.
Подкомандирът Мойзес — неговото бойно име — призова сапатистите да продължат да се организират, за да се бият да запазят своята автономия, свобода и демокрация.
„Ние сме сами, както преди 30 години, защото сами намерихме новия път, който ще следваме“, каза Мойзес. Той отбеляза продължаващата необходимост от защита на техните общности от насилие. „Не е нужно да убиваме войници и лоши правителства, но ако дойдат, ще се защитим.“
През ноември подкомандирът Мойзес изпрати изявление, в което се казва, че сапатистите са решили да разпуснат „автономните общини“, които са създали.
По онова време Мойсес цитира вълните от гангстерско насилие, обхванали района на Чиапас, който граничи с Гватемала, но не каза дали това е причина за разпускането на общините. Районът, държан от сапатистите, включва земя близо до границата.
Подробности за това какво ще замени автономните общини остават оскъдни, но изглежда, че те ще се реорганизират по-скоро на ниво общност.
Сапатистите бяха стартирани публично на 1 януари 1994 г., за да поискат по-големи права на местното население.
Иларио Лоренцо Руис видя смъртта на няколко свои приятели в онези ранни дни на сблъсъци с мексиканската армия в Окосинго, една от петте общини, над които сапатистите поеха контрол през януари 1994 г.
Години по-късно той леви, деморализирани от ограничените резултати на движението в области като достъп до здравеопазване, образование, поземлена реформа и заетост.
Размишлявайки за тази седмица, Руис каза, че може би най-голямото постижение на движението е привличането на вниманието на мексиканското правителство и света към бедния щат Чиапас. Докато част от земята беше преразпределена, достъпът до основни услуги остава слаб, каза той.
„Дори това подобрение е относително, не можем да кажем, че сме добре, много липсва“, каза Руиз. „Дори в общинския център здравното обслужване не е добро. Идваме тук в болницата и няма нищо.“
Нивата на бедност сега в Чиапас остават упорито подобни на тези отпреди 30 години, когато се появиха сапатистите, според правителствени данни.
Подкрепата за движението е ерозирала с времето и Руиз се оплака, че по-младите поколения не са имали същите убеждения, за да поддържат борбата.
Херардо Алберто Гонзалес, професор в Департамента по обществено здраве в Южния Граничният колеж в Сан Кристобал де лас Касас, който наблюдава сапатистите от десетилетия, каза, че групата успешно е преминала от въоръжен конфликт към политика и е постигнала ниво на автономия и признание за коренното население на Мексико, което не е съществувало преди.
Гонзалес каза, че сапатистите трябва да бъдат възхвалявани за техния принос към демократизацията на Мексико. Но след 30 години редиците на сапатистите бяха разредени от външната миграция и нахлуването на наркотрафиканти, каза той.
Гонзалес също обвиняваше вътрешните борби за власт и липсата на текучество на ръководни позиции, които бяха държани от много от едни и същи хора в продължение на години.
